Хоталич - градът крепост край Севлиево

Хоталич е средновековен град-крепост, локализиран на 4 км северозападно от Севлиево над пролома на река Росица върху естествено укрепена хълмиста местност наречена Крушевска планина. Възникнал е през V-VІ век като военно укрепление, а през Х век е възстановен от българската държава, която започнала да изгражда укрепително съоръжение, с което да брани страната от варварски нападения от север и от Византия на юг. Стоял е между средновековните градове Търново и Ловеч и e определян като средновековен град с местно значение, свързан с второстепенен античен път по долината на река Росица с отклонение от централните пътища на юг от Никополис ад Иструм. Просъществувал е до края на ХVІІ век.След възстановяването му през X век Хоталич е бил най-големият по площ като изключим столиците от Първо и Второ българско царство Плиска, Преслав и Търново. Името на града е открито само в един писмен извор („Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“ Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 год. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 год. и 1643-1644 год. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“), затова не разполагаме с много първоначална история за него. Отначало наименуван Хотел (старинно славянско име), а по-късно в турските административни документи вписан като Хоталич. Севлиево също е било наричано Хоталич ("крепостта Хоталич и долния Хоталич").


Чак от 1618 год. в документи е отбелязано като село Селви. Предполага се, че когато турците завземат Северна България разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението. Заселват се в долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековен административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.Открити и разкопани са 86 каменни постройки разположени в и извън очертанията на крепостните стени (извън крепостта – външен град). И двете части на града били защитени от каменни стени изработени от дялани камъни споявани с хоросан. Заради денивелацията на терена жилищата били полувкопани в стръмния склон от северната си страна, а доизграждани от южната. Открити са и 61 гроба, разпределени в няколко некропола. Крепостната площ била над 15 дка, а тази на долния град около 43 дка.

Във външния град имало четири квартала (цялата площ била затворена от юг със защитната стена, като към нея се спускали перпендикулярно други три стени, които разделяли града на квартали), три средновековни църкви (в западния край храмът е леко вкопан в терена, като зидовете му са съобразени с останките на намиращата се отдолу ранновизантийска базилика от V-VI век, втората църква била възстановена през османския период, а третата се намира в източната част на подградието), в непосредствена близост или в самите църкви са намерени гробове, които са част от некрополи, открит е и гроб на дете, a в притвора на църквата е намерен гроб на жена с дете, открити са работилници (оръжейна и ковашка), пещи за топене на метал, керамични пещи, като всички те са представлявали масивни каменни постройки. По-голямата част от населението живеело в каменни къщи на един или два етажа (жилищата били градени от ломени камъни и споявани с кал). При голяма част от сградите разстояние между тях не било оставяно. Двата крайни квартали - западен и източен са били по-големи и по-гъсто населени. Имало отделен квартал и за по-бедното население. При всички сгради в Хоталич вратите са се намирали от южната или от източната страна. При разкриването на жилищните сгради са открити и много домакински пещи вън от жилищата. Външният град бил обграден с каменни стени, някои от които са запазени до над 3 м височина, отбранителни кули и пет порти. За нуждите на занаятчийското производство са били изкопавани ями, в които се събирала дъждовна вода. Открити са и над 130 средновековни гроба. Някои от тях са с богат погребален инвентар - пръстени, гривни, обеци, кръстове и др.

В крепостната част са запазени болярското жилище (то било двуетажно с неправилна четириъгълна форма, съобразена с терена и скалите от северната му страна, до което водели четири стъпала), малка семейна болярска църква (сравнително малка по размери еднокорабна църква, което е характерно за средновековието, но достатъчно широка, за да побере многобройното владетелско семейство), казармени и складови помещения. Цитаделата била оградена от мощни високи отбранителни стени с дебелина до 2 м и височина 8-10 м. На ключови места – при източния и западния входове (най-уязвимите участъци от стената) били построени отбранителни кули, които позволявали защита във всички посоки. Ранновизантийската стена опасвала хълма като венец, без ъгли или кули. В нейната южна част се намирала портата, но през средновековието върху тази южна стена била градена нова и нова порта върху старата. Втората порта се намирала на източната крепостна стена. Била изградена успоредно на първата, но в по-високата част на хълма, а северната стена била свързана с източната с чупка под ъгъл. От юг крепостта е обградена със скали, което се явявало допълнителна защита. В крепостната част от града имало и резервоар за вода, който бил рядкост при средновековните български крепости и предпоставка за падането на добре изградени крепости именно поради липсата на вода. При разкопките е откритa малка част от глинен тръбопровод. Хората обитавали крепостта са били малко (семейството на владетеля, църковните служители и охраната, вероятно и малък брой прислуга), теренът на крепостта не бил така гъсто застроен с жилища, както този на външния град.